91 години от Петричкия инцидент или войната с Гърция за едно куче

На 19 октомври се навършиха 91 години от Петричкия инцидент, наричан от някои войната за едно куче. Тази 10-дневна война завършва с около 150 души жертви от двете страни, без промяна на границите и с единствената в света успешна намеса на Обществото на народите по предотвратяване на военен конфликт.

България е участвала в много войни, за които знаем – Сръбско-българската от 1885, Балканската – 1912-1913 г., Междусъюзническата (1913 г.), Първата световна война. Но колцина са тези, които знаят за тази съвсем кратка война между България и Гърция, причинена от манията на власт на един гръцки политик, във времето на обезумели диктатори и квази-диктатори след ужаса на Първата севтовна война.

Избухнала преди 91 години и продължила само 10 дни, тя отново е увенчала със слава силата на българското оръжие. Събитията се развиват между 19 и 28 октомври 1925 г. и тръгват от един граничен инцидент.

След края на Първата световна война страната ни е наказана жестоко от победителите. С Ньойския договор от 27 ноември 1919 г. на България са отнети Македония, Беломорието, Западните покрайнини и Южна Добруджа. Наложени са репарации в размер на 300 млн. лв. България няма право да има авиация, флот и артилерия, а армията ни не може да надвишава 33 хиляди войници, в това число с пограничната стража.

По силата на Ньойския договор Гърция получава Егейска Македония, населена предимно с българско население, както и Западна Тракия, премахвайки българския излаз на Бяло море напълно. Гръцките политици обаче мечтаят да възстановят Византийската империя и правят опит да окупират егейското крайбрежие на Турция. В последвалата война новият турски водач Кемал Ататюрк разгромява гърците и през 1922 г. те напускат изцяло Мала Азия.

Погледите на тогавашните гръцки политици са насочени срещу обезоръжената от Ньойския договор България, изпаднала в международна изолация. Претенциите на Гърция се простират от Петрич и Неврокоп (дн. Гоце Делчев) до Пловдив и Южното Черноморие. Атина струпва войски по българската граница и чака удобен момент да реализира амбициите си.

Има няколко версии за избухването на войната. Българската версия е, че на 19 октомври 1925 г., в местността Демир капия на наша земя български граничари копаят кладенец. Към 14:30 ч. гръцки патрул навлиза в българска територия, тъй като един от войниците търси свое куче и ги обвинява, че копаят окопи. Пререканието преминава в престрелка, при която един гръцки войник е убит, а един гръцки офицер е тежко ранен.

Според гръцката вестници от тогава, на 18 октомври български войски са навлезли на гръцка територия, нападнали са гръцки военен пост до Беласица и са убили гръцки капитан и войник.[3]

Българската страна настоява да бъде образувана българо-гръцка комисия, която да разследва инцидента, както е според изискванията на Обществото на народите (ОН), предшественика на днешната ООН. В Атина обаче не желаят международна комисия и вместо това гръцкият премиер ген. Пангалос заповядва на войските от Трети армейски корпус, с численост около 100 хиляди души, да навлязат в България и да окупират Петрич, а Четвърти армейски корпус да се насочи от Драма и Кавала към гр. Неврокоп (дн. Гоце Делчев).

В този участък от границата с 80 км дължина българската армия разполага само с 300 бойци от пограничната стража. Те поемат върху себе си първата атака призори на 22 октомври, когато 6-а дивизия от 3-ти гръцки армейски корпус навлиза на българска територия.

България е изненадана, а и няма необходимите военни сили да се противопостави. По заповед на военния министър ген. Иван Вълков към границата се отправят подкрепления, състоящи се от 9 роти с 18 картечници и 12 оръдия с обща численост около 1000 войници.

Силите са крайно неравни – срещу 100-хилядна гръцка армия застават общо 1300 български войници без тежко въоръжение. В първите часове на войната българските сили отстъпват, а гърците превземат селата Кулата, Марино поле, Долно Спанчево, Чучулигово, Ново Ходжово, Пиперица, Лехово, Марикостиново, Тополница, Петрово и Дрангово.

Гръцкото настъпление се забавя, защото гръцките войници се впускат в грабежи на покъщнина и добитък по българските села. В това време българските сили се окопават около Рупите и гара Ген. Тодоров. Правителството изпраща зов за помощ до секретариата на Обществото на народите в Женева и разпорежда на българските войскови части да се въздържат от военни действия. Непосредствената цел на гръцката армия е да превземе гр. Петрич и оттам да си отвори пътя по долината на р. Струма.

Освен с малобройната българска войска обаче гръцката армия се сблъсква с една добре организирана сила в този район – четите на ВМРО. Още на другия ден след инцидента на границата лидерът на ВМРО Иван Михайлов разпорежда на струмишкия окръжен войвода Георги Въндев да започне мобилизация на наличните сили и да ги съсредоточи около Петрич.

boris_bunev
Борис Бунев, революционер от ВМРО

В града пристига и военният инструктор на четите на ВМРО за Пиринска Македония – е о.з. кап. Борис Бунев, брат на легендарната революционерка Мара Бунева. От други райони на страната се стичат още доброволци и мобилизирани членове на селските и градските чети на ВМРО. Към 22 октомври, в момента на гръцкото нахлуване, ВМРО е събрала за отбраната на Петрич около 4500 четници, разделени в пет отряда, които заемат позиции около града.

Най-ожесточени са сраженията на 22 и 23 октомври, когато гръцките войски от юг и от запад започват настъпление, подкрепено с артилерия и авиация. Гръцката армия открива силен оръдеен огън по гарите Петрич и Марино поле. И все пък в сраженията през тези два дена гръцкото настъпление е спряно от четите на ВМРО.

На 25 октомври гръцката армия предприема ново настъпление срещу Петрич и отново е отблъсната. Гръцкото настъпление спира. В следващите дни на някои участъци на фронта гърците са разбити и минават в отстъпление. При това цял един гръцки полк, отделил се от основните сили, е обкръжен и напълно унищожен от четите на ВМРО.

Чети на ВМРО извършват диверсии и в тила на гръцката армия, в самата гръцка територия.[2]

На 27 октомври Обществото на народите разпорежда на Гърция незабавно да прекрати военните действия срещу България и изпраща към района военни представители на Англия, Италия и Франция.

На 28 октомври гръцкото правителство издава заповед за изтегляне на своите войски от българска територия. Гръцката армия се изтегля безславно на 29 октомври 1925 г., понесла поражение не от редовна войска, а от мобилизирани чети на ВМРО, селяни и доброволци. Кметът на гр. Петрич отправя до ръководството на ВМРО специален благодарствен адрес.

На 29 октомври Съветът на ОН назначава специална анкетна комисия да разследва конфликта. Анкетната комисия констатира, че гръцката армия е опожарила 12 български села, 15 000 бежанци са напуснали родните си места, а цивилните жертви от Петрич и околните села са около 40 души.

На основата на доклада на комисията Общото събрание на ОН осъжда Гърция като агресор и отрежда да бъдат заплатени на България репарации в размер на 30 млн. лв.

Така приключва необявената десетдневна война между Гърция и България. За пръв и последен път едно решение на Обществото на народите е изпълнено и влиза в сила. В тези събития България показва, че макар и разоръжена и без армия, има народ, който е сплотен и готов да спре всеки агресор.

theodoros_pangalos
Теодорос Пангалос, гръцки министър-председател 1925-1926 г.

Няколко месеца по-късно гръцкият министър-председател генерал-лейтенант Теодорос Пангалос е свален от власт и вкаран в затвора. А кой е бил всъщност човекът, обявил война на България?

На 24 юни 1925 г. група офицери, верни на Пангалос, правят преврат срещу правителството и принуждават президента на младата тогава втора гръцка Република (1924 – 1935 г.) Павлос Кунтуриотис да назначи Пангалос за премиер. Бившият офицер, воювал в една война с България и в две против нас на македонския фронт, има сериозен военен и цели да сложи край на царящата тогава политическа нестабилност в страната. Пангалос премахва републиката и започва да преследва всеки, който би могъл да заплаши властта му. Свободата на словото в пресата е премахната и редица репресивни закони са приети (включително закон полите на жените да са не повече от 30 см. от земята). Пангалос си връчва сам на себе си ордена „Висш кръст на Ордена на Изкупителя“ (най-висшето и най-старо гръцко държавно отличие).

Пангалос обявява извънредно положение на 3 януари 1926 г. и си дава диктаторски правомощия. През април 1926 г. той бива избран и за президент при силно манипулирани избори. По отношение на икономиката Пангалос се опитва да девалвира гръцката драхма като нарежда банкнотите да бъдат рязани на две и всяка от частите да запази оригиналната стойност.

Неспособността му в политически и дипломатически план скоро става видна за всички. Той дал прекалено много права на бившите си югославски съюзници по отношение на търговията в новозавладения Солун. Най-големият му грях обаче била войната срещу България, с което сериозно накърнил международната репутация на страната. Много скоро след това същите офицери, които го качили на власт, решили че той трябва да бъде премахнат. На 29 август 1926 г. генерал Йоргос Кондилис прави контра-преврат, връща бившия президент Кунтуриотис на поста му, а Пангалос е въдворен в крепостта Изеддин за две години.[4]

Библиография

[1] Elaine Thomopoulos, The History of Greece, The Greenwood Histories of the Modern Nations, ABC-CLIO, 2011, ISBN 0313375127, p. 110.

[2] Михайлов, Иван. Спомени III. Освободителна борба 1924–1934, Leuven, 1967, pp. 584–585.

[3] The Western Star and Roma Advertiser. Toowoomba, Qld.: National Library of Australia. 24 October 1925. p. 2. Retrieved 26 June 2013. „Greece. and Bulgaria have clashed, following a frontier incident, where a Greek captain and a sentry were shot dead at an outpost.“

[4] Μεγάλη Στρατιωτική και Ναυτική Εγκυκλοπαιδεία. Τόμος Ε′: Νάβα – Σαρακηνοί [Great Military and Naval Encyclopedia. Volume V] (in Greek). Athens. 1930. pp. 214–215.

Advertisements

1 Comment

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s