Как са изглеждали емигрантите в САЩ в началото на 20 век?

Често чуваме, че САЩ е „страна на имигранти“ или „топилня на култури“ – дотолкова, че фразата е станала остаряло клише. Но да видим как всъщност са изглеждали бабите и дядовците на днешните янки е съвсем друга бира. Изумителните фотографии по-долу – на хора в техните народни носии, пристигнали на остров Елис, до Ню Йорк в началото на 20 век – показват всъщност част от историята на САЩ като страна на имигранти.

Кадрите са заснети от Аугустус Шърман (Augustus Sherman), аматьор фотограф, който е работил като главния регистратор на емигранти на остров Елис между 1892 и 1925г. Шърман е заснел тези портрети на хората, минаващи през митницата, всеки в дрехите от своята страна. Снимките са публикувани в National Geographic през 1907 г. Днес те се пазят в Нюйорскската публична библиотека.

Ню Йорк започва да ползва остров Елис като станция за приемане на емигрантите на 1 януари 1892 г. До 1954 г. повече от 12 милиона емигранти са използвали острова, за да пристигнат в САЩ. Държавната агенция National Park Service изчислява, че повече от 40% от днешните 300 милиона американци могат да проследят корените си до остров Елис.

Имало е и интересни ситуации, сблъсък на култури и неразбиране, както пише и Алеко Константинов в „До Чикаго и назад“, който слиза и именно на остров Елис, за да бъде допуснат в страната:

Приближих се и аз до чиновника. Той ме попита как ми е името. Като чу фамилията с окончание на „оff „, той избърбори: „Вие сте русин?“

– Не, аз съм българин.

– ?!

– Българин съм, от България.

– ??!!

– Бългéриен! – извиках аз по-натъртено, понеже почна да ме сърди невниманието на този американец. Глух ли е? – Бългéриен!

– Унгария – ме поправи той.

– Каква ти Унгария! България на Балканския полуостров. – Мене и яд ме хвана, и досмеша ме, като гледах как си напрягаше той паметта да си припомни – аджеба, где ли ще бъде туй царство! Нашите вестници ежедневно цитират такива чудесни отзиви на иностранната преса за напредъка на нашето отечество, а този невежа не чул даже името „България“!

Аз се сетих, че може би да не изговарям добре, по тяхному, названието на нашето княжество, и затова извадих и разложих пред него картата на Европа и си тикнах пръста всред София.

– Оh, уеs, Тurkeу; аll right!

– Но, sir – протестирах аз, а той не иска и да чува, пише ме за турчин. По този начин той потурчи и Филарета, и доктора. Последният се разочарова и намрази американците: „Чудно нещо – повтаряше той, – хич България да не знае къде е? Остави ги, невежи!“

И така, ето ги и самите снимки:

a-german-stowaway
Германец, качил се без билет на кораба
three-dutch-women
Три холандски жени
dutch-children
Холандски деца
greek-soldier
Грък
cossack-man-from-the-steppes-of-russia
Казак от Руската империя
russian-cossacks
Трима казаци от Руската империя
albanian-soldier
Албански войник
algerian-man
Алжирец
bavarian-man
Баварец
danish-man
Датчанин
hindu-boy
Индиец
italian-woman
Италианка
italian-woman2
Италианка
norwegian-woman
Жена от Норвегия
romanian-piper
Румънски свирач
romanian-shepherd
Румънски овчар
ruthenian-woman
Рутенка – член на едно от славянските малцинства в Австро-унгарската империя
slovak-woman-and-child
Словачка и детето й, от Австро-унгарската империя
woman-from-lapland
Жена от малцинството Сапми, Щвеция.
three-women-from-guadeloupe
Три жени от Гуаделупе – остров в Карибите, колонизиран от Франция
guadeloupean-woman
Жена от Гуаделупе

И накрая, поздрав с тази песен, която показва днешните емигранти в САЩ:

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s