За румънските деяния в Добруджа 1916 г.

Българската кавалерия преследва разбитите румънски войски в Добруджа. Септември 1916г. Художник – Курт – Шулц Щеглиц.

България и Румъния имат дълга съседска история и често сме били изправяни пред сходни предизвикателства, проблеми и конфликти. Днес двете страни са приятелски, съюзници в НАТО и Европейския съюз (а между 1944 и 89 г двете страни пък пак са съюзници във Варшавския договор), границите между двете страни все повече ще отслабват и хора от двете страни на Дунав пътуват, търгуват, женят се и живеят живота си без взаимна омраза. Така и трябва да е.

Нека обаче историята на взаимоотношенията не се забравя, и грешките и насилията от миналото да бъдат познавани именно, за да не се повтарят днес. Затова днес ще публикуваме статията на историка Александър Мирков, публикувана първоначално във вестник 168 часа.

През 1916 г. областта Добруджа, в която мнозинството от населението към този момент се самоопределя като българи, е разделена на две части – северна Добруджа, дадена на Румъния от Руската империя като компенсация за окупирането на Бесарабия през 1877-78 г., и южна Добружда, останала в пределите на България до 1913 г., когато Румъния я окупира. В двете области се провежда активна политика на асимилация на местното население, разселвания, изселвания, забрана на български език и литература и премахване на паметници на българската култура. Затова и през 1916 г. немалко българи, чиито корени са от Добруджа желаят да видят областта освободена и подкрепят обявяването на война на северната ни съседка.

С манифест на цар Фердинанд към българския народ на 1 септември 1916 г. България обявява война на Румъния. На следващия ден частите на 3-та армия под командването на ген. Стефан Тошев предприемат настъпление в Добруджа. Нищо не може да спре техния победоносен устрем и поредицата от бляскави победи. По целия фронт румънските войски търпят поражения и се изтеглят към река Дунав. В самото начало на освободителния поход българските бойни подразделения се натъкват на кланета и грабежи, извършени от вражеската армия над местното население.

Пет дни преди началото на военните действия румънските власти в Добрич извършват без никаква аргументирана причина арести на мъжете в града. Единственото обвинение срещу тях е, че са разкрити кражби в някои административни служби. Истинската цел на операцията е да се обезглави градският елит. Задържаните са закарани на групи в затвора, на гарата и в казармите. Тук те са малтретирани и смазани от бой. Когато на 4 септември българската армия освобождава град Добрич, тя е посрещната с ликуване и цветя от измъчените жители, ала веднага нашите офицери и войници са потресени от гледката на невиждана жестокост.

Те попадат на разлагащи се трупове, които дни наред лежат непогребани. Става ясно, че при напускането на града окупаторите по най-зверски начин избиват 57 граждани, а ранените са довършвани със саблени удари. По пода на помещенията още стоят незасъхнали локви кръв. Някои от телата са обезобразени до неузнаваемост. Освен това власите отвличат над 300 души във вътрешността на Румъния. Сред тях са бивши народни представители и кметове, банкери, аптекари, учители, запасни офицери, търговци и земевладелци. От тях няма никаква следа.

Колкото по-навътре навлиза българската войска в Добруджа, тя става свидетел на все по-ужасяващи злодеяния. В бюлетина от щаба на действащата армия се съобщава: „Колоната разби противника при с. Баладжа (днес с. Стожер) и го отхвърли в североизточна посока. В запаленото село намерихме 50 трупа на зверски избити жени и деца от отстъпващите войници на 40-и румънски полк. От общо 121 къщи само 18 не са изгорени. В селата около Добрич са убити още 42-ма селяни, а 2130 са отведени насилствено.“ Подобни съобщения се редуват и в следващите комюникета.

В Тутраканско и Силистренско извършените от румънската армия престъпления не отстъпват по мащаби и жестокост. В Тутракан са умъртвени 60 младежи и старци, сред които са и градските първенци. Открити са 5-6-годишни дечица с отрязани ръце и уши. Това потвърждава манията на влашките войници да обезобразяват мъртвите и да се гаврят с тях. Голяма част от населението е принудено да тръгне с бягащите румънски части. В селищата, през които преминават настъпващите български войски, царят разрушения и пустош. Редуват се кадри като от филм на ужасите. Къщите са опожарени и разграбени. Почти цялото мъжко население е отвлечено. Спасяват се само онези, които успяват да избягат в гористите хълмове. Унищожени са цветущи земеделски чифлици с цялата селскостопанска техника и добитък. Брутално са изнасилени и след това обезобразени семейни жени и девойки. Най-покъртителното злодеяние е сътворено в с. Пчеларово. Тук в една масивна къща се скриват 50 селянки.

Румънски аскер я обстрелва, но те не излизат. Тогава освирепелите власи заливат сградата с газ и я подпалват. Нещастните добруджанки са принудени да напуснат убежището си. Те са закарани в близките окопи и многократно са обезчестявани.

На 6 септември румънски военен отряд се отправя от Силистра към с. Сребърна. Експедицията изпълнява чисто наказателна мисия. Заловени са всички мъже, спасяват се неколцина. През нощта част от тях са разстреляни на площада, а останалите – извън селото. След умъртвяването главите на жертвите са разцепвани с брадви. Едновременно с клането влашките мародери изнасилват и измъчват обезумелите от скръб жени. Като венец на тази кървава вакханалия е унищожаването на 72-ма ученици, които се събират в селското училище. Румънците го подпалват от всички страни. Децата пищят и се хвърлят от прозорците, но са посрещнати от картечна и пушечна стрелба. Нито едно не остава живо. Накрая командата опожарява почти всички къщи. Сред този ужас на смъртта румънските джелати се смеят, подхвърлят си шеги и псуват всичко българско. „Светът от времето на варварите не е виждал подобни сцени“ – възкликва журналист от в. „Утро“.

Сянката на отмъщението не пощадява и Силистра. Когато на 7 септември румънските граждански и военни власти напускат града, те предизвикват множество зверства и изстъпления. Стотици жители са отмъкнати и прекарани по понтонен мост в околностите на град Калъраш. По-късно те са използвани като жив щит срещу настъпващите български части. Много силистренци са изклани и телата им са хвърлени в реката. По улиците се въргалят труповете на 38 мъртъвци. Разбити и ограбени са магазини, складове, занаятчийски работилници и жилищни домове. Само появата на нашата кавалерия спасява Силистра от по-страшни безчинства.

Касапницата и варварските престъпления при отстъплението на вражеската армия в Добруджа развенчават румънските митове за „добрите окупатори“. Вземането на заложници и поголовните отвличания се оказват неразделна част от окупаторската политика на Букурещ. Яда си от пораженията на бойното поле румънците изливат върху беззащитни старци, жени и деца. Трудно може да се прецени точният брой на жертвите, но те са между 1000 и 1200. Над 25 000 души, предимно младежи и мъже на възраст от 15 до 70 години са откарани чак в Молдова, където прекарват повече от година и половина при нечовешки условия. Тяхната съдба и участ са печални и се решават след края на Първата световна война. На 7 май 1918 г. в Букурещ се подписва мирен договор между Четворния съюз и победена Румъния. Според него румънската държава се задължава да изплати на България военни щети и обезщетения на граждански лица. Нещо, което никога не става. Връщането на отвлечените наши поданици трябва да започне веднага.

Възмущението на столичната общественост

Отзвукът от събитията в Добруджа достига бързо до София и възмущава обществената съвест.

На 13 септември Българският женски съюз свиква голям митинг срещу румънските зверства, в който се включват хиляди жени и ученици. В знак на протест всички софийски училища са затворени. В препълнената църква „Св. Неделя“ е отслужена панихида в памет на загиналите добруджанци. От катедралния храм с траурни знамена шествието се отправя към Министерството на външните работи. Опънати са плакати с надписи: „Искаме да се издирят и накажат убийците от Баладжа и Сребърна!“, „Искаме да се върнат завлечените ни сънародници!“ От балкона на зданието председателката на съюза Екатерина Каравелова произнася обвинителна реч, която предизвиква бурни овации. С изпълнен от горчивина глас тя възкликва: „Румънските орди при отстъплението си са извършили изстъпления и убийства върху беззащитни жени, деца и старци. Казвам орди, защото никога редовни войски не са способни да извършат такива жестокости…“ Представителките на женския съюз предават на главния секретар на външното ведомство исканията на търсещото възмездие софийско гражданство.

Международна анкета разследва зверствата

Потресаващите известия за погромите над българското население в Добруджа предизвикват интереса на дипломати и чуждестранни наблюдатели в София.
По инициатива на управляващия американската легация Лерис Айнщайн е организирана анкета за разследване на румънските злодейства. На 14 септември, придружен от неутрални колеги и чуждестранни кореспонденти, той заминава за Добруджанския фронт. В продължение на десетина дни анкетьорите обикалят най-засегнатите селища. Те са шокирани от видяното. Събират документи и веществени доказателства, правят фотографии, на които запечатват разтърсващи образи. Разпитват пленени румънски войници, които признават, че им е дадена заповед да избиват предимно мъжкото население. Анкетната комисия установява, че още преди обявяването на войната между България и Румъния областните префекти получат от Букурещ разпореждане да бъдат арестувани представителите на местната интелигенция и унищожени или откарани отвъд Дунав. В опразнените окопи чужденците се натъкват на изнасилени и умъртвени българки и туркини. Навсякъде те виждат изпепелени къщи и пресните гробове на невинните жертви. Веднага след завръщането си в София анкетьорите пристъпват към безпристрастно обработване на впечатленията и събраните данни. Техните констатации са обобщени в специален доклад, който е публикуван в европейския и американския печат.

 

Advertisements

3 Comments

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s