Турски пътепис за Балканите през 17 век – интересен исторически извор

За народите, живели на Балканите през 17 век, бита и ежедневието им, за градовете и тяхната уредба можем да прочетем в „Пътепис“, издаден и преведен на български за пръв път през 2014 г. от ИК „Изток-Запад“. Автор е османският поет и пътешественик Евлия Челеби.

Книгата е ценен извор както за балканската, така и в частност за българската история в този период, която за съжаление, някак не се изучава достатъчно днес. Евлия Челеби е определян от мнозина като най-известния османски автор, живял и творил през ХVІІ век. Той е сред малцината писатели от периода, които описват толкова подробно и живо епохата и разкриват по тъй увлекателен начин бита и ежедневието на своите съвременници.

Събраните пътеписни бележки от множеството пътешествия на Челеби са публикувани в 10 тома под заглавието „Книга на пътешествията“ или „Пътепис“. Освен обаятелен разказвач и писател с вкус към точния детайл, Евлия Челеби е и пътешественик, воден от желанието и възможността да пропътува всяко непознато му още място. За наша радост той е съставил и подредил записките си и впоследствие неговите преживявания там са достигнали до нас. Тъкмо затова неговият „Пътепис“ е своеобразна необятна панорама на живота в Османската империя през средата на ХVІІ век – към текстовете му могат да се обърнат и историкът, и езиковедът, и етнографът, и географът, и литературоведът, а и всеки любознателен читател, който със сигурност ще намери нещо интересно и ценно, което не може да бъде почерпено от други източници.

На страниците на интересното и оригинално четиво, пропито с духа на времето на възход на Османската империя в нейния апогей, срещаме наблюдателния, любознателен източен човек, сладкодумният разказвач, прекарал живота си в търсене да види какво се крие във всяко кътче на обширната империя, претендираща за наследството на Рим и Константинопол, какво става в съседните ѝ страни, как живеят хората в по-далечните държави…

Необятната любознателност и стремежът на Челеби към опознаване на невидяното поставят отпечатък върху целия му живот, което се вижда ясно и в „Пътепис“. В настоящото издание е включена онази част от обемното творчество на видния автор, която засяга днешните български земи. Почти няма град, който да не е намерил място в пътеписите му – Челеби внимателно е обрисувал редица градове като Самоков, София, Пловдив, Чирпан, Казанлък, Ловеч, Плевен, Враца, Ямбол, Видин, Хасково, както и множество села.

Този труд на Евлия Челеби дълго време е привличал вниманието на историците, а днес може да послужи като неизчерпаем извор за историята на нашия народ. Колоритните описания на обичаите възстановяват живота в онези времена, видян през погледа на образования ориенталец. „Пътепис“ е интересен пътеводител за културните аспекти и начина на живот в Османската империя през ХVІІ век – авторът рисува колоритно своите маршрути и увлекателно разказва за живота на своите съвременници. Книгата поставя началото на нова поредица Terra Incognita. Евлия Челеби е известен ислямски литературовед и пътеписец, роден в Истанбул.

Пътешестването му започва през 1630 г. с историята на Истанбул и продължава до кончината му през 1682 г. Той обхожда Анадола, Сирия, Палестина, България, Унгария, Трансилвания, Германия, Босна и Херцеговина, Холандия, Азербайджан, Армения, Далмация (източното крайбрежие на Адриатическо море), Крим, Кавказ, Ирак, Египет, и други.

В страните, където е бил, описва подробно видяното и прави различни изследвания. Негови герои са обикновените хора, управниците, известните личности, а акцентите поставя върху културата и традициите, историческите книги и архитектурните детайли на градоустройството на всяко селище.

Откъс от книгата му за град София, която все още не е столица на България, и околностите:

Най-напред като излязох от чистата София на 15 реджеб (Т. е. 6 март 1662 г.) вървях на изток през онова осеяно с лалета поле и стигнах в село Лозена. След това стигнах в село Хаджи Караман. Това е едно култивирано село в края на едно широко поле, с триста къщи и една приятна джамия. То е достойно дори да бъде град. Цялата околност на това село е свързана в един култивиран пръстен. Оттам вървяхме на югоизток и стигнахме в село Орманлии. И то е разположено в Софийското поле, с една джамия, триста къщи и е изцяло зиамет. Пак по посока на киблята минахме град Ихтиман, българското село Йеникьой и Капалудербенд.

Целият пътепис можете да намерите и свалите тук или тук. Приятно четене!

Advertisements

1 Comment

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s