Снимки на руините от стените на Константинопол, 1860 г.

Възстановена част от Теодосиевите стени в Константинопол.

Константинопол (на византийски гръцки: Κωνσταντινούπολις, Константинуполис, или Πόλις, полис), наричан от българите Цариград, е столица на Римската империя и на Източната Римска империя, наричана Византия от по-късни историци (330-1204 и 1261-1453 г.). Официално е преименуван на неговото съвременно турско име Истанбул през 1930 г. Благодарение на своите монументални стени, изграждани и поддържани в продължание на 11 века, градът е бил изключително добре защитен и е столица на три империи.

До превземането си Константинопол е считан за непревземаем, издържал множество обсади от българи, араби, турци и др. През 1453 г. Византия е силно отслабена и е загубила значителни територии в Анадола и на Балканите в полза на Османската империя. Константинопол и районът около града са единствената останала частица от Византийската империя. На няколко пъти турците обсаждат града, но са временно спирани, след поражението при Анкара от войските на Тамерлан.

През 1453 г. идва и финалната обсада над града. Султанът Мехмед II построява крепостта Румелихисар близо до града, откъдето се спира достъпа до Черно море. Тактически са спрени и всякакви връзки на града с останалия християнски свят. Въпреки това обаче, нито една европейска държава не оказва помощ на страдащата византийска столица. Срещу колосалната турска армия, състояща се от близо 150 000 души, император Константин XI Палеолог успява да събере едва 7 500 войници, повечето от които не са дори византийци. Въпреки това, благодарение на невероятно здравите стени на града първата турска атака (18 април) е отбита. Мехмед II успява да прекара по сушата част от своя флот в пристанището-залив Златния рог и поставя под заплаха укрепленията от тази страна на града. Но щурмът на 7 май отново не успява. На няколко пъти турски топовни оръдия успяват да нанесат поражения на стените на града, което допълнително внася смут във византийския корпус.

В нощта на 28 срещу 29 май 1453 година Мехмед II дава заповед за последната атака срещу Константинопол. Първите две вълни от атакуващи, на нередовните и анадолските части са отбити; тогава Мехмед дава заповед еничарите, елитните части на османската армия, да атакуват. Това бил и краят на града и на византийската империя.

На 30 май 1453 година, в 8 часа сутринта, Мехмед II, получил прозвището „Завоевателя“, влиза в града и се моли за първи път в църквата „Света София“, след което по традиция следва тя да бъде превърната в джамия. Превземането на Константинопол се увенчава с необуздани зверства на победителите: султан Мехмед ІІ разрешава на армията си три дни и нощи да прави каквото си иска в града. След това султанът заповядал да не се извършват повече разрушения в превзетия град, тъй като тук смятал да премести столицата си.

Теодосиевите стени, които са пазили града над едно хилядолетие постепенно са се обезмислили с все по-масовата употреба на барута и значението им намялало значително. И все пак, немалка част от тях оцеляват и са запазени. В следващите снимки ще видите как те са изглеждали от 1860 г. до 70-те години на 20 век.

Докато разглеждате снимките надолу силно препоръчвам да си пуснете тази песен на македонската група Мизар, представяща падането на Константинопол под властта на османските турци.

Почти всяка снимка се увеличива след натискане върху нея.

Мевляна капъ или Ресийската порта.
Панорама на крепостните стени на император Теодосий, участък в долината река Ликос (самата река отдавна е изчезнала).

Кули и стени на Еди куле (още известна като замъка Семибашени) – известната турска крепост в Истанбул, издигната от Мехмед Завоевателя през 1458 г. издигната на мястото на византийската Каструм Ротондум. Еди куле е издигната малко след превземането на Константинопол, чрез разширение на четирите древни кули от Теодосиевата стена при Златната порта и още три нови масивни кули.

Кулата на крепостта Еди куле.

Крепостта Еди куле.

Участък от стената с врата, прилежащ към Еди куле.

Врата близо до Семибашенската крепост – Еди куле.

Еди куле.

Златната порта – главната порта на Константинопол. На тази снимка добре се вижда структурата на крепостния ров. Той е имал собствена стена със зъбци и бентове, задържащи в него водата (на преден план).

Златната порта – фронтален изглед. По-рано е имало по-малко дървета, така че портата е била по-лесно видима, непосредствено пред тях е растяла гъста гора на мястото на мюсюлманско гробище.

Изглед от турското гробище.

Златната порта – арка на предните стени.

Арки на Златната порта. Снимка: Николай Артамонов (1937 год).

Златната порта, изглед отзад, от Семибашенската крепост.

Златната порта – поглед отстрани.

Стената на император Теодосий.

Тук ровът все още е запълнен с вода, сега е напълно пресушен.

Белградската порта (преди портата се е казвала Ксилокеркос или Ксерокеркос) на крепостта Еди куле.

Белградската порта отстрани.

Белградската порта.

Селска икономика в крепостните стени.

Разрушен участък от стените и градина на преден план.

Мевляна капъ или Ресийската порта.

Мевляна капъ.

Естествено, когато ровът е пресушен, пролетно време той се превръща в блато.

Силиврикапи (Пролетната порта), Силиврийската порта.

Силиврикапи.

Арка на Силиврийската порта.

Жени до Силиврикапи.

И сега през Силиврийската порта минават транспортни средства, както и преди 100 години.

Арки на Силиврикапи.

Силиврийската порта – общ изглед.

Долината на  реки Ликос и джамията Михримах в далечината.

Днес в долината на река Ликос е прокарано шосе.

Портата Топкапъ (на която е кръстен и двореца).

Пазар и стоянка на автобуси в района на портата Топкапъ, снимка от 60-те години. Днес този безпорядък е разчистен.

Стена в района на Адрианополската порта.

Одринската или Адрианополската порта и керван камили.

Портата Едрине капи.

Циганския район Сулукуле. Преди домовете им са били вдигани до стената, а когато това не е било възможно са издигали шатри.

Руини на кула в района на Сулукуле.

Руини на Петата военна порта, наричана още портата Сулукуле.

Изглед отстрани към Адрианополската порта и Текфур-сарай и прилегащите към него стени.

Павиран път, минаващ покрай стените.

Крепостната стена в района на джамията Михримах.

Районът на север от Адрианополската порта.

Текфур-сарай е близо.

Дворецът на Константин Багрянородни или Текфур-сарай – единственият оцелял византийски дворец в Константинопол.

Текфур-сарай, снимки от 1860 г.

Участък от стената с кули, издигнати от император Мануил Комнин (1143-1180 г.) и мюсюлманско гробище пред него.

Стените на Мануил Комнин.

Стените на император Теодосий.

Участък от Влахернската крепостна стена, кръстената на намиращия се там дворец. На снимката се виждат интересни насипи пред стената, които днес са премахнати. Насипите изглеждат 6-7 метра високи.

Днес няма никакви насипи.

Обраслата кула Анемаса – затвор, намиращ се в комплекса от сгради на Влахернския дворец.

Кулата Анемас.

Външността на стената на Комнин отдалече.

Кулата Анемас.

Кули на стените на императора Ираклий (627 г.)

Морските стени на Константинопол, в района на Саматия.

Кули на морските стени.

Османския Перлен павилион (Инджили кешк), построен в Морските стени на града.

Морската фасада на двореца Вуколеон.

Ахир капъ – една от морските порти недалеч от двореца Вуколеон.

Руини на Морските стени. Снимка Ара Гюлер.

Морските стени на Константинопол.

Мермер куле (Мраморната кула)

Морските стени и джамията Султанахмет.

Advertisements

1 Comment

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s