„Българи от старо време“ част 2: опълченецът Стою Бобутанов

Портрет: Анастас Стайков

Втората статия от поредицата „Българи от старо време“ е тук. Поредицата, кръстена на едноименната повест на Любен Каравелов, е посветена на нашите баби и дядовци, както и прабаби и прадядовци, на хората, изградили България между Освобождението и 1989 г. Какво са правили, какъв живот са живели, какъв морал са имали, какви ценности са изповядвали. Историите на тези хора трябва да бъдат описани, за да се знаят от нашето и от идните поколения. 

Стою Кузманов Бобутанов (1835 -1922 г.) е бил един от опълченците, участвали в Руско-турската война от 1877-78 г. Роден е през 1835 г. в Райково в семейството на преселили се от Дебър, Първомайско. Стою е потомък на известния Бобутански род. Първоначално е учил в местното килийно училище. От дванадесет годишна възраст изучава абаджийски занаят (изработка на дрехи от аба) при по-големите си братя.

Той е активен участник в църковно-просветните и революционните борби в родопския край, сподвижник на Васил Левски. Стою Бобутанов е един от инициаторите за откриване на читалище в Райково и дарява за родолюбивото дело 41 гроша. През 1869 г. като водач на българската партия за първи път налага преподаването в училище да става едновременно и на български, и на гръцки език. През 1875 г. изоставя търговията и богатството и се посвещава изцяло на борбата за освобождение. Две години пребивава в средата на хъшовете-емигранти в Румъния.

15591788_10210551692370716_198848268_n
Стою Бобутанов със семейството си, третият отляво-надясно.


На 23 май 1877 г. постъпва в българското опълчение, като е зачислен в 3-та дружина. Участва в боевете при Стара Загора, връх Шипка и Шейново. По време на войната е раняван. За проявен героизъм е произведен в чин „ефрейтор“. Уволнява се на 20 май 1878 г. поради болест. Данни за участието му в Руско-турската война намираме в едно негово „Прошение“ до Народно събрание на Рeпублика България и уволнителния му билет № 450, подписан от майор Чиляев, главнокомандващ 3-та опълченска дружина на Българското опълчение.

15644940_10210551692330715_1710293346_n
Стою Бобутанов със семейството си, вторият отдясно-наляво.

Оженил се е на два пъти за жени, които и двете са се казвали Мария. От тях е имал общо пет деца, които продължават името и рода му – Кузман, Екатерина, Тота, Мина, Анна. Синът му, майор Кузман Стефанов се бие и загива в Балканската война, в бой при с. Кайпа, Одринско, на 10 октомври 1912 г.

Къщата му в Карлово, на ул. „Хан Крум“ е построена през 1879 г. и през 1895 г. е откупена на 120 турски лири от българската община за училище. Стою Бобутанов дава идеята за направа на местното читалище през 1870 г., когато то е основано.

Включва се в отряда на капитан Петко Киряков при потушаване на Сенклеровия бунт в Родопите. След войната Бобутанов се заселва в Карлово, където ползва и фамилията Балкански. На 2 март 1922 г. Бобутанов почива в Карлово на достолепните 75 години.

Вижте и първа част на поредицата „Българи от старо време“.

Библиография

Колектив при Министерството на войната – „Българското опълчение въ Освободителната война 1877 – 1878 години“, София, 1935, Държавна печатница

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s