Факти за паметника на Червената армия-окупаторка в София и за горяните

Паметникът на Червената армия, окупирала България след 9 септември 1944 г. е най-големият паметник в столицата на република България и един от най-големите в страната. Освен това той е и символ на една историческа лъжа – че България е била „освободена“ от комунистическите войски. А реалността е, че независимостта на България е премахната и 45 години нашата страна е сателит на СССР.

Мнозина смятат, че първото въстание срещу съветския окупация на Източна Европа е в Източна Германия (Германска демократична република, ГДР) през 1953 г. Истината е, че първата масова въоръжена съпротива започва още през септември 1944 г. и продължава до 1956 г., като това става именно в България. Това е и най-масовата и най-дълго продължилата съпротива за целия период, но за нея почти нищо не се знае.

А почти нищо не се знае за горяните и тяхната съпротива заради действията на БКП и нейните идеологически наследници. Освен физическото унищожаване на горянските чети, срещу тях е водена и идеологическа и медийна война, ключов елемент от която е именно паметникът на съветската Червена армия, който недвусмислено казва: „Ако се бунтувате срещу БКП, тези с танковете ще дойдат!“

На 4 октомври 1949 г. доминираният от БКП Министерски съвет с председател Васил Коларов приема решение за изработване на паметник на Съветската армия. Планът е бил за малък постамент някъде в центъра на града. Първата копка на бъдещия монумент е направена на 5 юли 1952 г., а при откриването през 1954 г. присъства и съветският маршал Сергей Бирюзов. Паметникът е целяло да символизира „признателността на българския народ към Съветската армия – освободителка”, както е изписано на постамента.

1280px-monument_to_the_soviet_army_bas-relief_at_the_column_foot-_3
Скулптурна композиция върху западната страна на фундамента, представяща борбата на Червената армия през Втората световна война.
1280px-monument_to_the_soviet_army_bas-relief_at_the_column_foot_2
Скулптурна композиция върху южната страна на фундамента, представяща работниците и селяните на СССР, ръководени от КПСС.
1280px-monument_to_the_soviet_army_bas-relief_at_the_column_foot
Скулптурна композиция върху източната страна на фундамента, представляваща Октомврийската революция в Русия, довела до създаването на СССР.

Паметникът има редица композиции, представящи различни моменти от историята – през участието на СССР във Втората световна война срещу съюзника му между 1939 и 1941 г. национал-социалистическа Германия, работата на селяните и работниците за производство на оръжия и муниции за фронта пак през ВСВ, както и Октомврийската революция от 1917 г., довела до създаване на СССР върху останките на Руската империя. В общи линии, паметникът няма нищо общо с българската история – освен ако не е целял да подготви почвата за бъдещо евентуално присъединяване на България към СССР.

Самият паметник представлява висока 37 метра пресечена пирамида, върху която се извисява 8-метрова фигурна скулптурна композиция – съветски войн, български работник и майка с дете, изработена от Васка Емануилова и Мара Георгиева. Съветският войн е значително по-висок от българите и позата му е на доминиращ, победител, покорител. Целият мемориален комплекс включва и други скулптурни композиции около основния монумент. Източният орелеф представлява композицията „Октомври 1917 г.“, изработена от проф. Любомир Далчев. Изобразени са матроси, войници, работници, девойки – тези, които сформират Съветската армия. Орелефът на южната страна представлява композицията „Всичко за фронта, всичко за победата“ и показва целия съветски народ в тила, вложил всичките си усилия в помощ на своята армия. Работа е на скулптора Петър Дойчинов и колектив. На западния орелеф. „Великата отечествена война на Съветския съюз“ е показан устремът на Червената армия във войната. Скулптор – Васил Захариев и колектив[1].

Паметникът е създаден от колектив с ръководител скулптора Иван Фунев с идеята да символизира признателността на българския народ към съветските войни. Автори-архитекти са арх. Данко Митов, арх. Иван Васильов, арх. Любен Нейков и арх. Борис Капитанов. Автори скулптори са Иван Фунев, проф. Любомир Далчев, Мара Георгиева, Васка Емануилова, Васил Зидаров и Петър Дойчинов. Художник-график е Борис Ангелушев[1].

Този паметник се намира срещу Софийския университет и в непосредствена близост до Народнота събрание, Народната библиотека. Той е бил и първото нещо, което се е виждало от града при влизане в него от изток през Лъвов мост, тогава в края на града. Дори и днес той може да бъде видян от много места в центъра и от минаващите по една от най-натоварените пътни артерии – „Цариградско шосе“.

Освен него има и втори паметник на тема „Съветската армия освободителка”, който се намира в градинката край бул. Черни Връх и съдържа костите на част от загиналите на територията на България съветски войници (основно от рани, получени в Румъния и от препиване). В София има и трети паметник на същата тема – в Борисовата градина.  Една от четирите скулптурни групи на моста над  Перловската река също е посветена на темата.

Паметници на червената армия има и в други страни на Европа, както и в по-големите български градове. Само в София обаче, те са поне три.

Паметник на Съветската армия.jpg

Фактите свързани със Съветската Червена армия към днешна дата са следните:

  1. Червената армия вече не съществува
  2. СССР също не съществува, въпреки опитите на някои политици да го възстановят.
  3. Години след края на войната, българите с изненада разбират, че Съветската армия ги е освободила… от собствения им суверенитет.

Какво всъщност се е случило и защо този паметник го има?

На първи март 1941 г. България се присъединява към оста “Рим, Берлин и Токио”, след като немските войски оставят избора „Съюз или война“ пред българския цар Борис III. Реално, по силата на пакта „Рибентроп-Молотов” от 1939 г.[1] СССР е съюзник на Германия, България фактически става съюзник и на СССР. По това време ръковоството на БКП възхвалява решението на правителството, само за да смени изцяло позицията си няколко месеца по-късно.

На 12 декември 1941 г. пак под натиск на Германия България обявява война на САЩ и Великобритания, като нашето правителство и парламент са си представяли, че това ще бъде само декларативна война. С вишистка Франция и СССР поддържаме нормални отношения, като през цялата война България не обявява война на СССР. Нашето посолство и консулства в СССР са ползвани от германци и италиански служители, за да комуникират с Москва.

В началото на септември 1944 г. България скъсва дипломатическите си отношения с Германия. На 2 септември премиерът Константин Муравиев дава амнистия на политическите затворници и на партизанските отряди. Въпреки това по-късно не е пожален и е осъден от „народния“ съд.

На 6 септември, без никакъв формален повод СССР обявява война на България. Страната, която все още има посланик в Москва, която не е изпратила нито един войник на източния фронт, която е спасила своите евреи и която вече е обявила война на Германия е сложена наравно с национал-социалистите. На 8 септември съветските войски пресичат границата. През нощта срещу девети  в София е извършен  държавен преврат с активното участие на царски офицери. За нахълтването на Червената армия в България, в. „Рийдърс Дайджест“ (Reader’s Digest) пише следното:

“Уморени като кучета и мръсни от сражения, те се возеха на изпотрошени превозни средства като победители… Те всички изглеждаха свирепи и безжалостни.”

На втория ден след навлизането си в България войските на Червената армия стигат до Бургас без никаква съпротива. Сталин дава на полковете „осъществили операцията” имената Русенски, Шуменски, Варненски и Бургаски. В тяхна чест е даден тържествен салют с по двадесет артилерийски залпа от двеста двадесет и четири оръдия.

Въпреки че са можели да стигнат до София на третия ден, съветските войски пристигат в столицата едва на 16 септември. Това дава възможност за кървава саморазправа в цялата страна. До края на месеца са арестувани  28 000 инакомислещи. Избити са около 30,000 души.

Междувременно с гриф „Строго секретно” генерал Бирюзов съобщава на българското правителство, че е сформирана Съюзническа контролна комисия (СКК). Това е върховният орган на управление, който е над правителството на Отечествения фронт. Без подписа на ген. Бирюзов не може да се одобри нито едно постановление  на Министерския съвет. В СКК влизат петима съветски генерали и един полковник.

На 28 октомври в Москва е подписано примирие за едностранно обявената война. Цялата Българска армия е включена в състава на Трети украински фронт под командването на маршал Толбухин, който я използва като пушечно месо. Безсмислено загиват 32 000 български войни.

През 1945 г. Сталин получава 3 гласа в ООН. Право на глас имат Съветският съюз, Украйна и Беларус. Украйна и Беларус гласуват за признаването на България като победител във войната, а Съветският съюз – против.

България поема всички разноски на съветските окупационни войски. Всички германски и италиански активи стават съветска собственост, включително и  цялото оборудване на предприятията, което е демонтирано и отнесено. Руските войски официално се изтеглят от страната ни на 21 декември 1947 г, като „забравят“ да върнат обратно влаковите композиции на БДЖ, с които пътуват. По силата на Парижкия мирен договор от 10 февруари 1947 година, армията е съкратена и България започва да плаща огромни репарации на Югославия и Гърция.

В крайна сметка ние не сме победители, а победени, които са участвали с армията си на страната на победителите. И въпреки загубата във Втората световна война се намират достойни български синове, които отказват да приемат комунистическото робство и вдигат оръжия срещу него.

Горяните се сражават с комунистическата власт от 1944 до 1956 г. Горянски чети действат из цялата страна – 28 по-големи чети, множество по-малки и дори 160 горяни, които се сражават поединично. Други 52 чети влизат от чужбина – наричани от социалистическата пропаганда диверсанти, а всъщност български емигранти, които се връщат в България, за да се сражават срещу комунистическата власт с надеждата, че това ще подтикне Запада към война за освобождението на Източна Европа.


А до потушаването на Унгарското национално въстание от 1956 г. от съветските танкове и пасивността на Запада хората от страните в Източна Европа живеят с надеждата, че това освобождение е много близко. През 1950 г. СССР и САЩ се сблъскват индиректно в Корейската война. Съединените щати заемат все по-рязка позиция спрямо нарушаването на човешките права зад Желязната завеса и през 1950 г. скъсват дипломатическите си отношения с България. В началото на 1951 г. Труман заявява, че Съединените щати са готови да воюват в защита на Европа, а Конгресът одобрява изпращането на американски войски в Европа.

В същото време в България е в ход отнемането и окрупняването (а всъщност кражбата) на земята на хората. Съпротивата срещу това е повсеместна[3]: селяните бягат в гората при идването на комунистическите агитатори за ТКЗС, стотици са бегълците през границата. В много села хората масово напускат ТКЗС и се опитват да си върнат инвентара и добитъка. Тези опити преминават в селски бунтове и сблъсъци с милицията. Стълкновения има и при издължаването на държавните доставки. Непосилните задължения в селскостопанска продукция, която частните стопани трябва да предадат на държавата, предизвикват многобройни женски бунтове. “Защо ни отнемате хляба и го давате на руснаците?”, питат насъбралите се стотици жени. “Долу ТКЗС!”, “Долу комунистите!”, са виковете на женските протести, докладвани на компартията[3].

g_tarpanov1
Един от водачите на горяните Георги Търпанов, рисунка – Костадин Събев [5]

В тази обстановка се подготвя всенародно въстание срещу комунистическия режим. Разпокъсаната съпротива на горянските чети започва да се координира от радио “Горянин”. В края на май 1951  г. то съобщава, че в сливенския Балкан се сформира въстаническа армия и хора от цялата страна тръгват натам. Комунистическата власт е уплашена не на шега. 13-хилядна армия от милиционери и войници обгражда Сливенския Балкан, за да попречи на въстаниците да се присъединят към четата на Георги Търпанов. Стотици са арестувани, а някои са разстреляни на място без съд и присъда.На първи и втори юни 1951 г. 106 горяни от четата на Георги Търпанов водят сражение срещу 6-хилядна армия от милиционери и войници в Сливенския Балкан. След 48-часова престрелка четниците разкъсват блокадата и се изтеглят. Командирът им получава 12 огнестрелни рани, но въпреки това успява да изведе хората си на безопасно място. Загинали са 40 горяни, но въстаниците успяват да изнесат всички свои ранени. Няколко седмици по-късно четата на Търпанов е преустроена и готова да се впусне в нова битка.

Операцията срещу горяните се води лично от Вълко Червенков и Георги Цанков, министър на вътрешните работи, които пристигат в Сливен и стават свидетели на най-позорната загуба на милиционерската държава. Битката със сливенските горяни дава на българските комунисти да разберат, че въпреки жестоките репресии и масовите убийства без съветската армия те няма да удържат властта.

capture

Георги Русев Курти Карагенов Иван Узунов [5]

Това не е учудващо – комунистите нямат обществена подкрепа. На 9 септември 1944 г. те са едва 25 хиляди (след 9 септември набъбват до 250 хиляди), а земеделците са 750 хиляди, които, дори след забраната на партията, екзекуцията на лидера им Никола Петков и концлагерите за членовете на партията, продължават да са сериозна политическа опасност за комунистическия режим. Уплашен от съпротивата срещу компартията, Вълко Червенков отправя недвусмислено послание – издига в центъра на София заплашително огромен, зловещ паметник на Червената армия. Първоначално паметникът е бил замислен като малък монумент на загиналите във Втората световна война, но вместо първоначалния проект е издигнато днешното чудовищно съоръжение като комунистическа заплаха и предупреждение към българите, че битката им е безсмислена, защото БКП винаги може да повика на помощ Червената армия.

256766_1389039622556_6889614_o.jpg
Авторът на блога (със сивата тениска) заедно с колеги позират след лекция пред „В крак с времето“, 2011 г.

След 1989 г. паметникът на Червената армия дълги години бе почти изоставен, превърнат в сметище, любимо сборно място за сойфиските скейтъри, пънкари, метъли и други млади хора. През 2011 г. бе нарисуван „В крак с времето“, което събуди до някъде левите про-съветски среди в България за паметника. Започнаха редовна да го чистят от графити, а пък свободолюбивите хора продължаваме да настояваме за неговото демонтиране. Имаме дори и организация за „Демонтиране на паметника на съветската армия“, която е провела над 30 събития през последните години за преместването на металните скулптури в музея на тоталитарното изкуство, където им е мястото.

Паметникът също така неформално се превърна в нещо като дъска за обяви – всяко негово изрисуване, украсяване или надраскване с политически привкус повдига сериозна обществена дискусия. Към момента на писането на тази публикация, все още не е взето решение този анти-български, анти-исторически паметник да бъде премахнат. Но рано или късно това ще стане и нима тогава ще има по-добро място за паметник на горяните?

Библиография

[1] ОТП „Балкантурист“. София 1968 г. – обиколка на града. // old.omda.bg. Посетен на 16 януари 2017.

[2] Текст на английски на Пакта за взаимно ненападение между СССР и Германия

[3] ДС: Масовизацията на ТКЗС става с насилия, побоища и убийства. Документ на Държавна сигурност от април 1957 г., публикуван на сайта Държавна сигурност.com 6 януари 2016

[4] Горчева, Даниела. Забравената съпротива. // Електронно списание LiterNet, 11.05.2007, № 5 (90)

[5] Рисунките на Костадин Събев, художник от Чирпан, са правени по снимки на горяните. Излагани са през септември 2006 г. в София, Синия лъв.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s