Стефан Стамболов за Русия

Стефан Стамболов (министър-председател 20 август 1887 – 18 май 1894 г.) е български поет, революционер и държавник. Между Освобождението и смъртта си е делегат в Учредителното събрание, председател на Народното Събрание (1879 г.), министър-председател и регент. Основател и деец на Народнолибералната партия. Участва активно в подготовката на Съединението (1885 г.) и е автор на прокламацията на княз Александър Батенберг за приемането му. Баща на пет деца.

Стамболов е известен с пламенните си речи, които вдъхновяват неговите съратници. Негови съвременници разказват за ефекта, произвеждан от словата му и безспорното му умение да накара дори своите политически врагове да го последват.

След като е отстранен от новия княз Фердинанд заради антируската си политика и министър-председател става Константин Стоилов, Стамболов отпечатва в брошура тази реч, която никога не е произнасяна. Тя е в отговор на словото на Стоилов пред Княза и Народното Събрание при встъпването му в длъжност. Публикуваме откъс от нея тук, за да илюстрираме разсъжденията на Стамболов по най-важния външнополитически въпрос за страната, които по-късно стават и причина за жестоката му гибел от ръката на руски шпионин.

Приканваме всички наши читатели да се запознаят с посланията в тази реч и сами да преценят колко от тях остават актуални и до днес.

България има нужда от Русия, казвате Вий, г. Стоилов. Вярно ли е това? Не желая да ме считате за неблагодарен человек и признавам, че България дължи своето политическо въздигане на жертвите на братский нам руски симпатичен народ. Тези чувства са силни у нас, Българите, и както нас ще ги пазят и синовете ни; но те нямат нищо общо с чувствата ни към руското правителство, върху което добродушний руски народ няма ни най-малко влияние. Политиката на великите сили, а особено на Русия, е политика за уголемяване своята сила. Ний го виждаме в Азия, и, ако не пречеше Тройний Съюз, бихме го видели и в Европа. Руската политика, която имаше за цел освобождението на южните славяни, не забравяше и целта да уголеми влиянието си. Ний всички знаем, че в времето на покойний Княз Александър руските представители си служеха почти с всички средства да укрепят тука руското влияние, и то в ущърб на една българска България. И кой не помни телеграмата от Императора Александра, с която се канеше обединителя на двете страни на Отечеството ни и славния български пълководец да напусне българския трон? Защо? Защото такава е била волята не на руский народ, а на покойний Император, който не желаеше една самостоятелна и голема България. Вий викате: не е верно? Аз ви казвам, и историята повтаря: верно! Ако не е верно, че руското правителство, или руский автократ че желае да види Отечеството ни самостоятелно и големо, защо бидоха повикани назад руските офицери, когато ний стояхме пред една война с Турция или с Сърбия? И защо ни се отнима един благороден, заслужен княз, който предпочете – при всичката си наклонност да обожава руското правителство – да бъде български княз, от колкото да бъде сатрап, както бухарский емир? Колкото и да викате вий, историята вика по-силно, и тя ни казва: Руското правителство не желае една самостоятелна България! Това е естествено Политиката, която се диктува не от народа, а от разни интереси на един автократ, ще бъде всякога стремление да се уголеми силний в ущърб на слабий. От официална гледна точка на руското правителство, нйй бяхме длъжни да изплатим освобождението си с независимостта си; ний не искахме да угодим на този императорски план и следствието на това беше, е и ще бъде руското недоверие, руското преследвание, в което руский народ не само не участвува, но още ни изказва симпатиите си. Така ще се продължи работата, догдето даваме възможност на официалната Русия да си служи с нас за своите по-нататъшни планове. Вий не сте забравили съдбата на Полша, на Финландия, на Бухара, и Вий знаете, че Русия от благодарност на своята верна и храбра съюзница Румъния й отсече Бесарабия, като я награди с едно парче наша земя, Добруджа! Земните полюси стават по-студени, Русия все по-вече гледа към юг, към топлината, към изхода на своята флота от Черно море. Преследванието на тези интереси изключва уважението на нашите интереси.

Цялата реч можете да прочетете тук.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s