Надпреварата за най-дълбоката дупка в света

Всеки от нас е чувал за космическата надпревара между САЩ и СССР по времето на Студената война, която е целяла да покаже икономическото и технологично превъзходство на двата лагера. Не много хора обаче са чували за една друга надпревара, а именно състезанието за издълбаване на най-дълбоката дупка в света.

Американците и руснаците започнали да планират свои самостоятелни опити да дълбаят колкото се може по-надълбоко в земната кора. Не е имало някаква особена причина или цел за тези проекти, те просто са искали да знаят докъде биха могли да стигнат. Дълбаенето е останало като цяло незабелязано от медиите, фокусирани върху Космическата надпревара.

Американците започват проекта Мохоул (Project Mohole) през пролетта на 1961 г., който се е провел близо до остров Гуаделупе, до брега на Мексико на Тихия океан. В крайна сметка проектът е прекратен, поради липса на финансиране, но опитът от него се оказва изключително важен при бъдещи офшорни дълбоководни сондажи.

buoys

Една от шестте потопени шамандури, използвани за динамично позициониране в Проекта Мохоул. Шамандурите са били потапяни на около 61 метра дълбочина, разположени в кръг. Екипажът на кораба CUSS I след това ги е използвал, за да се придвижи в центъра на очертания от тях кръг.

Научавайки за опита на американците, руснаците започват свой собствен проект на полуостров Кола. Те копаят в продължение на 24 години, между 1970 и 1994 г., и изкопават най-дълбоката дупка, създавана някога от хората – Колския свръхдълбок сондаж.

kola-superdeep-borehole

Снимка на Колския свръхдълбок сондаж днес.

Проектът започва просто като опит да се покаже на американците, че са по-добри, но в крайна сметка проектът води до значителен набор от ценни научни данни. Едно от най-важните находки е откриването на микроскопични фосили на планктон в скали на възраст на 2 млрд. години, открити на 6,4 километра под повърхността. Тези микрофосили представляват около 24 древни видове и са обвити в органични съединения, които някак са оцелели екстремното налягане и температури, които съществуват толкова надълбоко под Земята.

Други интересни находки включват липсата на транзит между гранит и базалт на дълбочина между 3 и 6 километра под повърхността, както учените са предполагали, и откритието на неочаквани, огромни залежи на водород под формата на газ.

След много години дълбаене, сондата достигнала 12 288,93 метра дълбочина и се наложило да прекратят операцията. Решението за изоставяне на дупката било взето, тъй като на дъното на дупката температурите рязко се повишили до 180 градуса по Целзий, което било значително по-високо от прогнозираните 100 градуса. При тези температури дрелката се оказала безполезна и не можела да продължи.

1987_cpa_5892

Възпоменателна марка за Колския свръхдълбок сондаж

Проектът официално е прекратен през 2005 г., като на негово място днес има единствено ръждясал купол като спомен за съществуването му.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s