Годишнина от смъртта на Кан Крум

Кан Крум (803 – 13 април 814) е забележи­телен владетел, успял да разшири зна­чително територията на българската държава на север, запад и юг. Нача­лото на неговото управление съвпада с това на основателя на Свещената римска империя (Франкската импе­рия) Карл Велики. След разгрома на Аварския хаганат през 803 г. България и Франкската империя си поделят не­говите земи и придобиват обща грани­ца по Средния Дунав.

През 808 г. кан Крум превзема земите по долината на р. Струма, а през 809 г. и важния град Сердика. В отговор на това през юли 811 г. византийският император Ни­кифор І Геник настъпва с огромна ар­мия от 70 000 души към пограничната крепост Маркели. Хронистите Теофан Изповедник и Анастасий Библиоте­кар подробно описват тези събития. От Маркели един от приближените хора на Никифор – Византий, избягал при Крум, като отнесъл със себе си царското облекло и сто литри злато. Това било възприето като зло предз­наменование за изхода от битката. Въ­преки това Никифор заедно със сина си Ставракий се насочил с войските към столицата Плиска. Хан Крум на­пуснал резиденцията си и предложил мир, но получил отказ от императора. Несрещайки сериозен отпор, визан­тийците превзели Плиска, ограбили съкровищницата на Крум и опожари­ли неговите палати. Междувременно кан Крум издигнал дървени прегради в теснините на Стара планина.

Исто­риците още спорят къде се е състояла решителната битка – при Върбишкия или Ришкия проход. На връщане от Плиска към Константинопол Никифор бил нападнат от българите в палатката си в нощта на 25 срещу 26 юли и бил убит. Загинали и голяма част от воена­чалниците и войниците му. Синът му Ставракий бил тежко ранен във врата и едва се добрал до Константинопол, където месец след това починал. На трона се възкачил зетят на Никифор – Михаил І Рангаве (811 – 813).

На следващата година, окрилен от голямата победа кан Крум превзел след обсада Дебелт (7 юни 812 г.) и преселил епископа Георги и част от жителите му отвъд Дунав. Преди това Михаил І Рангаве, придружен от импе­ратрицата тръгнал в поход срещу бъл­гарите, но стигнал само до Цурул (Чор­лу). Там ги заварила вестта за падането на Дебелт и войските се разбунтували. Той се върнал в Константинопол, за­щото бил разкрит и заговор срещу него от представители на Исаврийска­та династия. Хан Крум изпратил пра­теници при новия император начело със славянския велможа Добромир с предложение да се поднови мирния договор, сключен през 716 г. с кан Тервел. Използвал заплахата, че ако мирът не бъде сключен българите ще нападнат Месемврия. Теофан Изпо­ведник съобщава, че по вну­шение на лоши съветници императорът отказал да по­дпише мирния договор. Крум изпълнил заплахата си и към средата на месец октомври 812 г. се отправил към Месем­врия с много бойни и обсадни машини. Един покръстен ара­бин – опитен механик, който избягал от византийския им­ператор при българите, ги научил да строят стенобойни машини. Те били умело из­ползвани за проникване през здравите крепостни стени на Месемврия.

На 1 ноември още до­като траела обсадата на Месемврия византийският император свикал за­седание с патриарха, митрополити, членовете на сената и съветниците му. Там надделяло мнението, че не тряб­ва да се сключва мир с България. Така обсадената Месемврия не получила никаква помощ от Константинопол и след няколко дни била превзета. Ето как Анастасий Библиотекар описва завладяването на града – „На 4 ноем­ври се появила комета в образа на две блестящи луни, които се съединя­вали и разделяли в различни форми, които давали изображение на мъж без глава. На следния ден ни дошла печалната новина за превземането на Месемврия, която ужасила всички, защото предвещавала нови по-голе­ми беди…“ Теофан Изповедник пише почти същото и допълва – „Враговете намерили града изпълнен с всякакви необходими за живота на хората неща и го завладели заедно с Дебелт. Там намерили 36 медни сифона и немалко количество от изхвърляния чрез тях течен огън (гръцки огън), както и мно­жество злато и сребро“. От тези све­дения става ясно, че Месемврия била богат процъфтяващ град. Изглежда тези действия били предприети от българите, за да внушат респект в християнското население на града с цел да предотвратят бунтове и съпротива срещу новата власт.
След завладяването на Месемврия през зимата на 812/ 813 г. кан Крум за­почва да се готви за нова война срещу Византия, защото по думите на Теофан Изповедник отново получил отказ за подписване на мир. Императорът се разположил с войските си северно от Адрианопол, но бездействал и не се отправил към Месемврия, за да я отво­юва. Там до крепостта Версиникия на 22 юни 813 г. се състояла решителната битка, спечелена убедително от бъл­гарите. Превземането на крепостта бележи края на краткото управление на Михаил I Рангаве, който въпреки че успява да се добере до столицата е свален от престола от Лъв V Арме­нец. След победата при Версиникия кан Крум продължава настъплението към Константинопол. По пътя повече­то крепости, усетили силата на бъл­гарската армия, се предават без бой. Само Адрианопол оказва съпротива. Обсадата му се ръководи от брата на Крум, а владетелят продължил похода към византийската столица.
Пред стените на Константинопол кан Крум извършва езически жертво­приношения на хора и животни. Това направило голямо впечатление на жителите на столицата и е описано в хрониката на Теофан Изповедник и в „Скриптор инцертус“ (Анонимна ви­зантийска хроника). Освен това Крум нарежда да се изкопае ров с вал от Влахерните до Златната Врата. Така столицата е обградена откъм сушата. Тези действия на българския владе­тел са демонстрация на сила. Целта е да бъдат принудени византийските управници да сключат мир, с който да признаят завоеванията на българи­те. Новият император започва мирни преговори, но има план по време на преговорите Крум да бъде убит. Кан Крум предусеща коварството на Лъв V Сириец и успява да се изплъзне от клопката, макар и ранен. При засада­та кавханът му е убит, а зетят на Крум – пленен. Разгневен от подлостта на ромеите, кан Крум нарежда да бъдат разграбени и опожарени църквите и манастирите в Източна Тракия.

Успява да превземе Адрианопол и да плени 10 000 войници. Въпреки че Крум си дава сметка за отбранителните въз­можности на византийската столица, през зимата на 814 г. започва подго­товка за ново нападение над Констан­тинопол. Този план на българския владетел не се осъществява. На 13 април 814 г. Крум внезапно умира, най-вероятно от сър­дечен удар или инсулт.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s