Обявяване на София за столица на България

На 3 април 1879 г. София е обявена за столица на Княжество България.

Архивите сочат, че когато София става столица, в града е имало 11 694 жители, 2 училища, 10 хана, 120 дюкяна и 3306 къщи.

Според данни от първото официално преброяване на София през 1880 г. жителите на столичния град са 20 856, от които 12 368 са мъже. Само 11 395 са родени в града, а останалите 9106 са дошли отвън.

Advertisements

България е втората в света дестинация за винен туризъм през 2017 г.

На 5 януари сайтът Wine Enthusiast постави България на второ място в света в списъка си с Топ 10 най-добри дестинации за винен туризъм през 2017 г.
Concours Mondial de Bruxelles е най-престижното независимо състезание за вино в света.През 2016 г. то се проведе в Пловдив и над 320 професионални съдии (енолози, сомелиери, винени журналисти, купувачи и вносители на вино) от 52 страни опитваха и оценяваха над 9 000 вина и напитки от 55 страни. Миналата година български вина спечелиха общо 109 медала, което е абсолютен рекорд за цялата история на участието на България в състезанието.

„Българи от старо време 3“: Съдията Драгомир Велчев

Наскоро бе годишнината от „Народния“ съд, при който БКП, в условията на окупация на България от Червената армия избива интелигенцията на страна, за да я подчини в продължение на почти половин век. Множество министри, депутати, кметове, учители, свещеници, съдии, адвокати, предприемачи са били избити, въдворени в лагери или принудително изселени и на тяхно място са сложени ниско грамотни хора. Има обаче и един куриозен случай – за съдия, действал преди и след 9 септември и днес ще ви разкажа неговата история.

Карта с процента европейци, които биха се сражавали за родината си

Европа е континентът с най-пацифистично настроените хора – най-малък процент от населението е склонно да отиде на война.

От Втората световна война насам Европа е един сравнително мирен континент. Големите изключения от това правило бяха войните около разпада на Югославия, както и нахлуването на руските войски в Украйна през 2014 г.

„На кол вода пиехме“ – книга за трудния живот на българите в Егейска Македония

Изключителният, провокиращ и драматичен труд, озаглавен „На кол вода пиехме” (ИК „Изток-Запад”) на проф. Благой Шклифов е горчив и болезнен архив за един от по-малко известните и обсъждани, но несъмнено изключително важни моменти от българската история. Като наследник по майчина линия на българи, избягали от гонения от родния град Костур (днес Кастория на гръцки), те са били принудени да дойдат в рамките на българската държава и приемат името Костуркови, в чест на изгубената земя.

Културата в България през 1964 г. в 13 илюстрации от американец

През 1964 г. американецът Робърт Кръмб (Robert Crumb) посещава България и се опитва да разгледа окупираната от комунистите страна. От 1947 г. на власт е БКП, наложена е насилствена колективизация на земеделските земи, хората имат парво да имат само по една къща на семейство, всички предприятия и бизнеси са национализирани, в страната върви процес на тежка и често безмислена индустриализация, заради която се строят цели квартали от грозни панелни жилища.

И всичко това е в условията на тежка цензура в медиите, забранени опозиционни и изобщо всякакви други партии, а на западната култура и музика се гледа с лошо око. И все пак, Робърт Кръмб е видял и описал частица от обществото тогава през погледа на американски турист.

Подвигът на Димитър Списаревски

На 20 декември 1943 г., по време на боен полет, загива българският летец-изтребител Димитър Списаревски. Димитър Светозаров Списаревски е български летец-изтребител, офицер, поручик (посмъртно: капитан – 1944, полковник – 2009 г.), кавалер на ордена „За храброст“ (посмъртно).

Причината за Списаревски да се знае малко е, че този български войник е бил царски офицер. А царските офицери, след идването на престъпния комунистическия режим са обявени за фашисти и врагове на народа.

Демографско развитие на българските земи през Възраждането

През 19-ти век Османската империя подобрява условията на живот по българските земи – глад не е имало, смъртността намалява. Нещо повече: българските земи са били една от икономически най-развитите области на империята. Това показват събраните данни от публикуваното през 2012 г. изследване за демографската политика на Османската империя, чийто автор е професорът по историческа демография в БАН Щелиан Щерионов.

През 19-ти век управниците на Османската империя, които търсят ноу-хау в Европа, откриват и демографската политика. Често тя е мудна, ненавременна и непоследователна. Общата цел е да се увеличи броят на поданиците на султана, които да плащат данъци и да работят за империята. Именно тази политика обаче води до демографски взрив на българското население и в комбинация с идеите на Възраждането българският народ се пробужда политически и икономически.